КРЪ̀ГЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от кръгъл. Детето самостоятелно ще започне да рисува ябълки, череши и да ги оцветява. Подскажете му, че и главичката на любимото мече е кръгличка и то ще направи опит да я нарисува. ЖД, 1967, кн. 7, 10. Дори в здрача на вечерта той [Юрдан] долавяше как бузите ѝ [на Рилка] руменееха и как сетне цялото ѝ кръгличко, миловидно русо личице пламваше като от треска. Г. Караславов,T, 88.


Източник: Речник на българския език (онлайн)