КРЪ̀ГЛО нареч. 1. Във форма на кръг, като кръг. Кръгло разпоредиха се вcu момци. Ст. Младенов, БТР, 1097.
2. В съчет. с числ. бройни и под. Приблизително, със закръгляване към цялото; закръглено. — Много ли ти се види? — чух познатия лай. — Айде, дай там трийсетака, кръгло. . Само за лекарства нема да ми стигнат, ако се простудя зарад твоя пусти песък. Тонич, ГМ, 58. Най-близката точка от неговото [на Дунава] легло до нашия зрителен пункт се намира западно от Лом — завоя при с. Орсоя, на разстояние кръгло 135 километра. П. Делирадев, В, 246.
3. Остар. и диал. Напълно, изцяло. Ако г. Мутафов се бе по-енергически заинтересувал от „горското дело“ в Пещерска околия, той щеше да намери, че за пещер. лесничей е назначен една кръгло безграмотна, пияна и с престъпни наклонности личност. Пряп., 1903, бр. 8, 4. Умните, образованите и с голяма опитност държавни служители са изхвърлени на улицата, а на техните места са назначени уличните хаймани, кръгло безграмотните и безнравствени членове на нашето общество. Пряп., 1903, бр. 41, 1.