КРЪГЛОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Който има форма, близка до кръг, почти кръгъл; кръглест, кръговиден, кръгообразен. Костаки и Спиро бяха дълголики, чернооки, с длъгнести лица и дълги, прави, малко орлинни носове, а единът — с кръгловато лице, той се зовеше Трайко. Ц. Гинчев, ГК, 336. Рядката му настръхнала косица се клатушкаше на кръгловатата му глава. Ст. Даскалов, СЛ, 8. Между малките прозорчета е кръгловата маса от съвършено грубо дърво. Г. Караславов, Избр. съч. III, 347.