КРЪ̀ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с форма на кръг (в 1 и 2 знач.); кръговиден, кръгообразен. Знае се, че само кълбото има кръгова сянка при осветление. Г. Томалевски, АН, 64. Посоките, по които става разпространяването на вълнообразното движение, се наричат лъчи. При кръговите и сферични вълни това са самите радиуси на вълните. Физ. X кл, 1951, 10. Някои участъци в главните кръгови улици ще служат като обходни направления по отношение на централната градска част и ще съединяват по най-късия път отделните райони на града. ВН, 1962, бр. 3249, 2.
2. Който има за основа или сечение кръг (в 1 знач.). Да се намери обемът на правия кръгов конус с връх в равнината а, допиращ се до четирите сфери. Матем., 1966, кн. 4, 23. В прав кръгов цилиндър успоредно на оста му е прекарана равнина, която отсича от основата на цилиндъра дъга от 120°. Матем., 1965, кн. 5, 38. Кръговото сечение на буталото на една хидравлична преса е 10 кв. см, а натискът върху буталото е 62 кг. Лицето на капака е 350 кв. см. С каква сила се пресова? Физ. VI кл, 36. Кръгов проводник.
3. Който се извършва в кръг, при разполагане в кръг и под. Кожата се разтърква с кръгови движения до изчистването υ. Γ. Георгиев и др., ФПБ, 114. В източната част на Черно море се образува второ кръгово течение. Под влияние на ветровете в морето се образуват големи вълни, които особено през зимата до известна степен са пречка за корабоплаването: Геогр. VII кл, 88-89. Само за миг капитан Радков се озова пред индикатора за кръгов обзор. НА, 1958, бр. 3185, 1. В завзетия дом Лелюшин бързо организира кръгов обстрел: по всеки прозорец и по всеки етаж бяха настанени автоматчици, картечари, минометчици и броневаци, които обстрелваха с непрекъснат огън цялото пространство между седемте дома и гасяха немските огневи точки. П. Славински, ПЩ, 451. Като разместих боящите за кръгова отбрана и наредих за строга маскировъчна дисциплина, оттеглих се на самия връх. Сл. Трънски, Н, 631. Евгени хвърли бърз поглед на цялата позиция на отряда. Партизаните бяха се приготвили за кръгова отбрана. Д. Ангелов, ЖС, 605. Кръгов маршрут. // Който действа в кръг (в 1 и 2 знач.). Кръгов оросител. Кръгов пергел.
4. За процес, развитие и под. — при който след редица междинни състояния се достига пак до изходното положение, състояние; цикъл. Кръгово развитие.
5. Спорт. Който се отнася до кръг (в 11 знач.). Столичното отборно първенство по лека атлетика за 1959—1960 г. ще се провежда по кръговата система. ВН, 1959, бр. 2524, 3. На редица места с успех бе въведена кръговата система за състезанията на колективите в училищата и ВУЗ. НС, 1958, бр. 137, 2.
◊ Кръгов процес. Спец. В термодинамиката — последователност от периодично повтарящи се термодинамични процеси, при които работното вещество (газ или пара), след като мине през редица междинни топлинни състояния, бива върнато в изходното си състояние по път, различен от първоначалния; затворен работен цикъл.