КРЪГОВЪРТЀЖ м. Непрекъснато движение в кръг; кръговрат. Отделни изрази заедно с общото настроение на призива го грабнаха; понесоха го в непознат кръговъртеж. Ст. Дичев, ЗС I, 91. Памет и въображение лудо се надпреварват кой ще възкреси повече представи за местата на нашето голямо пътешествие. В шеметен кръговъртеж се редят снежните върхове на Кавказ, Босфорът с Цариград на раменете си, Суецкият канал, филмът „Пага-Пага“ за ловците на бисери из южните морета. Б. Трайков, ВО, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)