КРЪГОЛЍК, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Кръглолик. До хълма, почти в горичката, се спотайваше розова лятна къща. .. Оттам, казаха бойците, стреляше немският снайпер и убиваше хубавите кръголики български момчета. П. Вежинов, ВР, 51. — Виках на нашия мъж — подхвана бавно и проточено една кръголика жена, .., — виж, виках, кога го [анасона] сее сватанакът Продан, та и ти тогава го посей. Г. Караславов, Тат., 29.