КРЪГОШЍР, мн. няма, ж. Индив. Поет. Кръгозор. Сърцето ми в скръбта се не събира: / безбрежен и широк е моят мир. / То трепета на всеки лист разбира, / то слънце е и светла кръгошир. Хр. Ясенов, Събр. пр, 60.
