КРЪ̀ГЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кръг (във 2, 3, 5 и 6 знач.); малък кръг. Макар и да беше дълбоко удивен и дори поразен от цялата тая история, .., лицето му си оставаше сдържано, .. Но когато Юлия стигна до случката с електромера и тайнствените въртения на кръгчето, той [полковникът] трепна,, зададе няколко допълнителни въпроса и бързо взе телефона. П. Вежинов, СО, 156. А долу, в полумрака, по угнилата листна настилка трептяха слънчевите зайчета, .. Под ниските клони те светеха ярко, .., а колкото по-отвисоко падаха, толкова повече избледняваха, .., превръщаха се в размазани светливи кръгчета. П. Бобев, ГЕ, 108. Тотев пална нова цигара, изпусна кръгче дим и го проследи с очи. Д. Добревски, БКН, 66. Имахме възможност да направим едно „кръгче“ с новия велосипед и почувствувахме осезателно разликата. Отеч., 1977, кн. 10, 16.