КРЪЖА̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. 1. Обикн. в съчет. с обст. поясн. за място. За птици, насекоми — като летя, правя, описвам кръгове във въздуха над някакво място; вия се. — Едва видимо помахва с криле [щъркът], кръжи, кръжи над блатата като бял, безмоторен самолет. А. Гуляшки, СВ, 181. Два орела кръжат във висинето и от време на време се обаждат „Пию-ю-ю-ю, пию-ю-ю-ю!“ Н. Хайтов, ШГ, 219. Ята гълъби излизат от покрива на черквата и кръжат над дворовете и харманите, подплашени от ударите на камбаната. К. Калчев, ПИЖ, 120. Между клоните жужукат пчели. Зашеметени от блясъка на пролетния ден, те кръжат объркани, трупат се по крехките филизи. С. Северняк, ИРЕ, 11. // За самолет и др.—летя, като описвам кръгове във въздуха. Самолетът направи завой и започна да кръжи ниско над корабите. По палубите ясно се виждаха риболовците. П. Коларов, РП, 21. Когато самолетът кръжеше над летището на Ханой, имах неприятното чувство, че пилотът непременно ще се бухне в някакво езеро, канал или река. Така гъсто е нарязана делтата от канали, толкова многобройни са реките. Ал. Гетман, ВС, 345-346.
2. Обикалям, движа се в кръг, в орбита около някакъв център. Но дори да допуснем, че около всички звезди кръжат толкова планети, колкото има Слънцето, то и тогава гигантската част от веществото на Вселената все пак ще се намира в плазмено състояние. К, 1963, кн. 8, 29. Светът е вперил очи във висините и със затаен дъх оглежда хоризонта: там отново кръжи около земята сияйно небесно тяло .. — кораб-спътник. РД, 1960, бр. 137,1. В центъра на атома се намира много малко по размери тежко ядро, състоящо се от протони и неутрони. Около ядрото на известно разстояние от него кръжат електрони, които образуват електронната обвивка на атома. И. Пандев, ТЙ (превод), 7.
3. За дим, пара и под. — издигам се нагоре с извивки, на кръгове или на кълба; вия се, извивам се. Дълго след това се виждаше как къдравият му сив пушек кръжи и се издига като жертвеник към небето. П. Михайлов, МП, 22. Над главите им [на кооператорите] кръжеше тютюнев дим. РД, 1958, бр. 153, 4. Майката извърна глава, погледна го [Янко] изпитателно между парите, които кръжаха около изпотеното ѝ лице, и поклати глава: — Кой знае какви си ги надробил! Ем. Коралов, ДП, 17.
4. Движа се, ходя край някого или нещо или насам-натам в определено място; въртя се, обикалям. И ние, като се наредихме отстрани на пътя, паднахме по очи, щом султанът се появи на чер арабски кон. В същия момент келнерът, който все тъй настойчиво кръжи наоколо, услужливо подхвърля: — Едно еспресо? Кимам утвърдително, за да не го огорча. Б. Райнов, НН, 250. Край него като въртележки кръжаха дервиши, многобройни роби тичаха отпреде му. Ем. Станев, А, 202. Чинков чете внимателно гъсто изписаните листа, като се разхожда из стаята и от време на време поглежда към бившия гимназист, .. — И така — пита Чинков, без да спре на кръжи от ъгъл в ъгъл, — групата се състои от шест души. Др. Асенов, ТК, 239.
5. С предл. с. Описвам, правя кръг с нещо. — Имате ли тука карта? — попита той.. След като донесе от кабинета си една от тях, двете глави се наведоха над ниската масичка. — Ето и разпоредбите на министъра!—поде отново инженерът, като кръжеше с жълтия си от никотина пръст около градчето. П. Вежинов, ВП, 57.
6. Прен. За слух, мълва и под. — разпространявам се от човек на човек; обикалям, нося се. Фантастични слухове кръжаха, че сръбската войска наближавала града и князът съвсем нямал намерение да отива на запад, а дошъл да си събере багажа. В. Геновска, СГ, 367.
7. Прен. За мисли и др. — непрекъснато се връщам и се задържам върху нещо. Тя диреше да проникне по-навътре в разсъжденията и чувствата на Иван Емануилов,. ., който вече си пробиваше път в съзнанието ѝ, за когото тя се замисляше, без да иска, и оставаше изненадана, когато долавяше, че мислите ѝ кръжат около него. Б. Болгар, Б, 236. Част от Матейковата тирада за главенството на думите достигаше до слуха му, а друга част затъваше като в тресавище сред разбърканите му мисли, които все кръжеха около старата му къща и навързаните около нея стари преживелици. А. Гуляшки, ДМС, 44.
КРЪЖА̀ СЕ несв., непрех. Остар. 1. Кръжа. Около пламъка се кръжеха цял рояк комари. Ст. Загорчинов, ДП, 414. Идеята за „възвръщането на вечно едно и същото“ се явява символ на онзи творчески процес, чиято рожба е Свръхчовекът, образ, който вечно се е кръжил в душата на Нитче и възвръщал все един и същ. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 20.
2. Разпростирам се, разположен съм в кръг. А над големия троен прозорец [на църквата] над олтара се кръжеше мозайка, скрепена с беломраморна резба и ваян пояс от гранит. Н. Райнов, КЦ, 48.