КРЪЖЀЦ, мн. няма, м. Остар. 1. Кръжок. — Илия [Иванов-Черен] беше в по-горен курс. Той продължаваше тайно да пише. Беше душа на учителския таен социалистически кръжец. Ив. Богданов, СП, 302. Кога дойдеше в Добрич, Йовков отсядаше в хана на Атанас Пачев. . В тоя хан, в една стаичка, се събирахме понякога няколко души, любители на литературата, .. В тоя неоформен литературен кръжец беше и Йовков. СбАСЕП, 336.
2. Група от хора, обединени от общи идеи, интереси; кръг. Бях ги поканил [Добровски и Добрович] да обядваме заедно. Мене се искаше да ги видя в интимен кръжец, да чуя приказките им при дружинска чашка винце. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 229. Но не ся вдало на чехите да спазят всичките резултати на Хусисткото движение: едни от тях [от резултатите] съвсем изчезнали, а други станали достояние само на ограничен кръжец. Π. Ρ. Славейков, Ч, 1874, бр. 2, 38.