КРЪЖЍЛО, мн. кръжила, ср. 1. Рамка, обикн. с кръгла форма. От двете страни на Раковски, висят портретите на Добролюбова и Белински, а срещу тях, на противната страна, виси портретът на Писарева, обкован в златно кръжило. Ст. Заимов, M III, 5. Това беше една аристократическа приемна с тежка луксозност. Орехови мобили. Големи маслени картини. Под тях — по-малки кръжила, съдържащи фотографии или автографи с подписи. Ив. Вазов, Съч. XXV, 170. — А! Това ще е някаква епиграма против нашата бедна каста? — извика весело доктор Б. ,.. , с черни светливи очи, които будно гледаха през очилата със златни кръжила. Ив. Вазов, Съч. XI, 109. Като си подремна, единият от поклонниците се надигна и бутна чамовото кръжило на прозореца — да влезе пресен въздух. А. Каралийчев, ПГ, 13.
2. Кръг (във 2, 3 и 5 знач.). Претърсил земята в едно кръжило на триста крачки около извора, но пак нищо не намерил. Н. Хайтов, ШГ, 268. Пристъпваше управителят с широки и уверени крачки, сякаш не сред врагове и не към смъртта си, а между свой народ и войска минаваше. Но щом влезе в кръжилото и видя, че от дървото две въженца висяха, той трепна и се позапря, като да избираше към коя от двете бесилки да тръгне. О. Василев, ЗЗ, 123-124. Червена светлина играеше в цялата стая и заливаше бяло варосаните стени и пъстрите вълнени черги на кръжила, напослани по измазаната земя с нова жълта пръст. Ив. Карановски, Разк. I, 156. После дойде страшното. Стягането на главата. . Червени кръжила пред очите, вятър, който вее по всички посоки и спира дъха до задушаване. М. Грубешлиева, ПИУ, 273. Чайките сноват от сушата до морето, .., с крясък се връщат и правят кръжила над рибарските лодки до брега. М. Грубешлиева, ПП, 46. Два орела кръжат в изяснилото се небе. . Ловният, който внимателно следеше кръжилото на птиците, се извърна почти назад и мярна за миг парцаливите им сенки по върховете на смърчите в подножието на хребета. Н. Хайтов, ПП, 27. // Колелце, халка, като част от нещо (верига и под.). Зноб направи светилник от кристал, окова го с кръжила и верижки от сребро, а по кръжилата всече китки от цветя и вкова скъпи камъни. Н. Райнов, КЦ, 96. Трябва да присъствуваме в рождението ѝ [на человещината], в зрялата ѝ възраст и разпадванието ѝ. Трябва да можеме да свързим наново кръжилата на тая голяма верига. Г. С. Раковски, БС, 7.
3. Остар. Гривна. Тии са кръжила сребърни или златни полукръгли, и отгоре имат като ябълчици, извишени и накитени с драгоценни, разноцветни камения. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1064.
4. Украшение за глава, във вид на диадема. — Ето, казвах си, това златно кръжило, обнизано със скъпи камъни и златни пари, ще надене на русата си глава моята невеста, след като хвърли булото. Р. Стоянов, М, 24. Като счешат хубаво девица, оплитат ѝ коса най-изкусно и накичват я за първи път със сокай, кръжило, .., и с венчалное облекло. Г. С. Раковски, П, 117. А нанизи и украшения старобългарски са следните. Кръжила сребърни, .., кои са носили на глави. Г. С. Раковски, П, 87.