КРЪЖО̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Обединение, сдружение на хора за изучаване на нещо, за обща дейност и под. Тотев беше прочел всички брошури, които Спас донасяше на корабите и в училището. Ходеше с него на кръжоците по марксизъм из квартирите на ученици. Д. Добревски, БКН, 14. Като ровеше веднъж книжките, останали от баща ѝ, Людмила се размисли: „Защо да не основем и ние, в нашето село, кръжок по агротехника?“ А. Гуляшки, СВ, 334. Имаме кръжоци по пеене, танци, пиано, акордеон, цигулка. М. Марчевски, П, 105. Някога, като ученик, доктор Гатев също бе се увличал в революционни идеи. Членуваше в кръжок, в който се водеха безкрайни спорове за придадената стойност. М. Грубешлиева, ПП, 164. // Хора, които са се обединили за изучаване на нещо. Беше време за почивка. . Само кръжокът на мичуринците бръмчеше в бялата стая на голямата вила. Цв. Ангелов, ЧД, 217. Литературният кръжок на ул. „Александър I“ започна да се събира още по-често след идването на Вазов. СбЦГМГ, 92.