КРЪЖО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до кръжок. Някъде те [читалищните домове] са цели дворци със салони и сцени, на които може да играе и най-взискателният театър, с редки и богати музейни сбирки, със зали за репетиции и кръжочни занимания, с големи библиотеки и читални. С. Северняк, ИРЕ, 273-276. Ръководителката Несторова даваше бързи нареждания. До вечерта кръжочната изложба трябваше да бъде готова. Цв. Ангелов, ЧД, 217. А след като привършиха подробния план за кръжочната дейност през смяната, възложиха му да изнесе първия доклад. Цв. Ангелов, ЧД 137


Източник: Речник на българския език (онлайн)