КРЪ̀КАВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. 1. Жерав. — Вижте, вижте! И кръкавците побегнаха! .. Наредени, жеравите отлитаха с едно провлачено, тъжно „крък“, отдето носеха и това име. Ст. Даскалов, ЕС, 257.

2. Гарван, врана (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)