КРЪ̀КВАМ1, -аш, несв.; кръкна, -еш, мин. св. -ах, св. Диал. 1. Непрех. Издавам глас. — Ако кръкне някой, давам ти право да му пукнеш главата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 156. Твоята жена е арна, че ти дава да плачеш. Моята, кога ме бие, не дава ми да кръкна, се вика: „Млъчи! Млъчи!“ Нар. прик., СбНУ XLIV, 504. И как няма да свиват юмруци, когато подивелите турски орди не оставяли и петел да кръкне след всяко минаване през Белоградчик! Ст. Станчев, HP, 11-12. Не кръкнали петлите първи, / .. / на крак е той. . П. К. Яворов, Съч. I, 45.
2. Прех. Продумвам, казвам нещо. Нима ако утре ви поискат да възстановите грозната драгунска жандармерия, .., вий ще се съгласите, защото сте „ангажирани“? Или ако ви заповядат да не смеете да кръкнете думица за осемгодишния режим, вий ще замълчите и ще се оправдаете с „ангажимента“? Ал. Константинов, Съч., 31. Като с железен обръч той бе обиколил цялото село, уловил го бе за гушата и никой не смееше да кръкне ни една дума, противна на чорбаджията. СбЗР, 20.
3. Прен. Непрех. С предл. против. Протестирам срещу нещо, противопоставям се на някого, за нещо. И с цел да въдворят безмълвие в страната, да не кръква никой противно техните насилия и беззакония, настръвили са бесните драгуни да върлуват по най-безобразен начин. Π. Ρ. Славейков, ПХС, 77.
КРЪ̀КВАМ2, -аш, несв.; кръкна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Диал. 1. Пийвам, отпивам малко от някакво алкохолно питие. — Замръзне ли водата в котелката, смучи от гроздовата. . Ще кръкнеш ли от скорогрейката? А. Гуляшки, МТС, 294.
2. Хапвам (Н. Геров, РБЯ).