КРЪСТА̀ТКА1 ж. 1. Място, където е поставен белег с форма на кръст. Така като си приготвят [лозови] пръчки и набрезнят място, събират са няколко человеци и със садила пробиват по бележения кръстатки. Г. С. Раковски, П, 72.
2. Предмет с кръстовидна форма. Алабросът му беше винаги безупречен — пригладен така, че нито едно косъмче не стърчеше, притиснат от вълнена кръстатка за плуване Ем. Манов, ДСР, 405.
3. Диал. Неголяма домашно тъкана кърпа за трапеза с квадратна форма (Вл. Георгиев и др., БЕР).
КРЪСТА̀ТКА2 ж. 1. Диал. Девесил; кръстачка.
2. Високо тревисто, с големи листа растение, с което се хранят прасетата. Angelika.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980.