КРЪСТОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до кръстоносец. Първата грижа на тоя господар бе да утвърди мира в държавата си и да я постави в безопасност; защото в ония времена тя много страдаеше от кръстоносните войски. Д. Войников, КБИ, 136. Те [проповедниците] всичките тъй или инак, възбуждали в простодушните си слушатели страстна надежда и фанатическа увереност, че сам бог ще поведе кръстоносното войнство към желаната цел. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 10. И пред него във окови император Балдуин, / франкский император горди, / рицарят прославен в бран, / вожд на кръстоносни орди, / при Босфора цар венчан. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 23.
◊ Кръстоносен поход; кръстоносна война. 1. Истор. Завоевателен поход на западноевропейски феодали към Югоизточна Европа и Палестина през XI—XII в., под предлог, че освобождават светите места от турците. Кръстоносните походи са комбинация от завоевателски и политически машинации на западноевропейския феодализъм и господствуващата католическа църква. А. Бешков и др., ИГ, 51. Във времето на кръстоносните войни европейците заеха от Изток много нови познания. Пч, 1871, кн. 4, 54. 2. Голяма акция, кампания срещу някого или нещо. Млади либерали, .., открито възхваляваха убийството на царя .. Консерваторите използуваха тия настроения, за да вдигнат кръстоносен поход срещу нихилизма. В. Геновска, СГ, 107-108. Новото народно министерство в Сърбия е възбудило кръстоносна война против Сърбия от страна на сичките почти австро-маджарски вестници. Хр. Ботев, Съч. 1929, 315. Кръстоносна неделя. Църк. Според християнството — четвъртата неделя на великите пости; кръстна неделя, кръстопоклонна неделя.