КРЪСТОНО̀СЕЦ1, мн. -сци, м. 1. Истор. Участник в кръстоносен поход, първоначално имащ на дрехата си кръст от червена материя. Известно е, че по време на съществуването на Латинската империя в Цариград, създадена от кръстоносците, Калоян се обърна към папа Инокентий III, като от него искаше царска корона и независим патриарх в българската държава. Т. Жечев, БВ, 97. След 1204 г., когато Византийската империя паднала в ръцете на кръстоносците, католическото духовенство се опитало да подчини Света гора под своя власт. Пр, 1952, кн. 6, 47.
2. Остар. Лице, което носи кръст в шествие, процесия и др. Най-напред идеше авангардата, състоящ от осем души, .. Подир тях следваше кръстоносецът на четата, поп Недельо, с голям позлатен кръст в ръката. З. Стоянов, ЗБВ II, 54.
КРЪСТОНО̀СЕЦ2, мн. -сци, след числ. -сеца, м. Вид паяк със светъл кръстовиден знак на гърба. Epeira diadema. Докато имаше мухи, собственикът на празния дюкян хранеше грамаден кръстоносец заради удоволствието да гледа как уплетената в паяжината муха предизвиква едрото като бобено зърно насекомо да напусне убежището си в една цепнатина на стената. Ем. Станев, ИК III, 110. Андре, видя отец Изидор. Свещеникът вървеше бавно все още наметнат с разкошните си одежди, приличен на паяк кръстоносец. Ц. Лачева, СА, 82.