КРЪСТООБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има вид, форма на кръст1; кръстовиден. Тя [княгинята] поглади с длан челото му, което гореше, а на гърдите положи малка кръстообразна икона от мандрагоров корен. Ст. Загорчинов, ЛСС, 39. Аз пак впивам неутолени погледи в голата чука, като очаквам да ми се мерне сянката на някой цар със златен шлем, с огърлица бисери на врата и с прав кръстообразен меч на бедрото. Ив. Вазов, Съч. XVII, 167. Сега тепавицата не работеше и кръстообразният чук, направен от две дебели греди, стоеше заплашително вдигнат, като че ли очакваше водата да го завърти. Ем. Станев, ЯГ, 41. А на прозорците сложи капаци и нареди да се изрежат на тях кръстообразни пролуки за светлината така че вечер, .., пролуките блестяха в тъмното като истински кръстове, направени от злато. А. Гуляшки, ЗР, 349.


Източник: Речник на българския език (онлайн)