КРЪСТОПЪ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с кръстопът, който е на кръстопът. През пролетта на 809 г., българските войски начело с хан Крум се насочили към важния кръстопътен център Сердика, наречен от славяните Средец. Ист. VII кл, 15. — Цар Иван Шишман е мъртъв .. Турците са заели кръстопътните крепости и таборите им са готови ден и нощ да тръгнат накъдето потрябва. Д. Добревски, БИ, 51. Хижа Заврачица е важен туристически кръстопътен възел. М. Гловня и др., Р, 121.


Източник: Речник на българския език (онлайн)