КРЪСТОСЛО̀ВИЦА ж. Вид задача за забава, представляваща мрежа от квадратчета, които се изпълват водоравно и отвесно — кръстосано, с отгатнати думи; ребус. — Ванко, я ела да ми помогнеш тук поднесе той вестника с кръстословицата. Не ми излиза, виж, тук трябва дума с шест букви, име на легендарна птица. М. Грубешлиева, ПИУ, 231. Не! С друга работа се занимава — / той в „Утро“ кръстословици решава, / че премия часовник ще получи, / ако и в двата ребуса сполучи... Ем. Попдимитров, СР, 59.


Източник: Речник на българския език (онлайн)