КРЪ̀СТЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от кръст1 (във 2, 4 и 7 знач.); малък кръст1, кръстченце1. По склона на Айджиолу личат пресни могилки, много, много могилки. Само на някои от тях— ниски дървени кръстчета. Ив. Вазов, Съч. XIII, 45. Бръкна под ризата си и дръпна оттам тъската верижка с мъничкото златно кръстче. О. Василев, ЗЗ, 128. — Ханко .., вземи това кръстче с верижката и го имай спомен от мене. А. Гуляшки, ЗВ, 20. Наедно с това той изнасяше и слагаше пред Ламбрева все по-хубави и по-хубави неща: пръстени, обици, гривни, брошки, медалиони, кръстчета. Й. Йовков, Разк. I, 152-153. На самара висяха рабошите, по които Рашко издълбаваше резчщи и кръстчета за дадения на вересия хляб. Ст. Мокрев, ЗИ, 8. Сребърно кръстче. Седефено кръстче.
КРЪ̀СТЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от кръст2; кръстченце2. Цвета беше висока, с тънко кръстче. Елин Пелин, Съч. III, 108. Мило ми беше да усещам на плещите си и на кръстчето си този мек шал, събрал в себе си диханието и топлината на майчината любов. К. Калчев, ПИЖ, 85. Майка им, която стоеше права, сграби през кръстчетата малките си юначета и като ги целуна по челцата, тихо промълви:— Кръвта вода не става! Ц. Церковски, Съч. III, 156. Станке ле, първо венчане, / блазе ти тебе при мене — / баре ще да си поносиш / на тънка снага фистанче, / на тънко кръстче коланче, / на бяла гушка герданче. Ив. Хаджийски, БДНН I, 138.