КРЪТ, кръ̀тът, кръ̀та, мн. кръ̀тове, след числ. кръ̀та, м. Диал. 1. Къртица; крътул. Невидимият крът рие земята под тях [босите ходила]. А. Христофоров, О, 47. Найден: — Защо тогава се е заровил като крът на работата си? .. Добри: — За да ти докаже, че е по-добър майстор. Р. Стоянов, М, 61. Аз съм миньор, дошъл из Горни Уелс — / там ровех аз земята като крът. Н. Хрелков, ДД, 270.
2. Кърпел (Ст. Младенов, БТР).
◊ Като крът <под земята> работя. Диал. Извънредно много (работя). Като крът под земята рие (рови). Диал. Непрекъснато, постоянно рие (рови).
КРЪТ, м. кръ̀та, кръ̀то, мн. кръ̀ти, прил. Диал. Крехък, нежилав.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.