КРЪЦНУ̀ВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); кръ̀цна1, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кръ̀цнат, св., прех. и непрех. Кръцвам1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

КРЪЦНУ̀ВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); кръ̀цна1, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Кръцвам2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)