КРЪ̀ЧМА ж. 1. Заведение, където се продават и пият различни спиртни напитки; пивница, механа. — Прости ме, .., запих се в една кръчма, забравих и време, и поръчка. Ст. Загорчинов, ДП, 333. — Я ме заведи в кръчмата да пийна една ракийка. Елин Пелин, Съч. I, 35. На два-три пъти Захария изказа съжалението си, че не се е сетил да вземе една дамаджана с вино. Той искаше да прати Аго до кръчмата, но Велико не се съгласи. Й. Йовков, АМГ, 181-182. Скоро те [хъшовете] хванаха да дохождат по един, по двама и длъгнестата маса насред кръчмата се заобиколи от изгладнели хора. Ив. Вазов, Съч. VI, 13. Обядваха в някаква кръчма, дето Цеца имаше много познайници, подире излязоха и тръгнаха да се разхождат по градините. Г. Райчев, ЗК, 94. Ако търсиш попа, питай най-напред на кръчмата. П. Р. Славейков, БП I, 27. // Разг. Третостепенно заведение, в което се пие и се сервира ядене, обикн. скара. Не искам в луксозен ресторант. Да отидем да обядваме в кръчмата във вашия квартал.
2. Остар. Черпня.
◊ Влизам / вляза като в кръчма. Разг. Неодобр. Не затварям вратата след себе си. Моя е кръчмата; у мене е кръчмата. Разг. Ще черпя следващия път (от обичая при черпене в компания, в чиято чаша налеят последното вино, той да черпи следващия път). На мене се пада / падна кръчмата; у мене остава / остане кръчмата. Разг. Ще черпя следващия път. Пия кръчма<та> с някого. Диал. Почерпвам се с някого след успешно извършена покупка или продажба, или друга сполука. — Овните ти са хубави, ще ги купя по цената, която дадох за Гицовите. — Нали ти казах, за цената няма да се караме. Хайде, да отидем в къщи и да пием кръчмата. К. Петканов, ЗлЗ, 14. Дигна се тогава Тричко, ma при Джебчията, .. Наброи му парите Тричко, направиха договор [за нивата] и кръчма пиха. Ст. Даскалов, МЧ, 34. У мене има кръчма. Диал. Ще черпя, защото съм спечелил нещо или съм сполучил в нещо.