КРЪЧМА̀РЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от кръчмаря; кръчмене, кръчмуване. Ще кажа, че у нас освен гореизложените причини за неговото [на пиянството] разпространение, има и други още две, .. първо, кръчмаренето, което става вместо писмено условие (контракт) при какво да било продаване или купуване на нечто си, .. ; второ, черпенето в пияни дружества един другиго уж от любов! Хр. Данов, Лет., 1869, 120.


Източник: Речник на българския език (онлайн)