КРЪЧМАРЍЙКА и КРЪЧМАРЍКА ж. Диал. Кръчмарка, механджийка; кръчмарица, кръчмарянка. — Сине, Гьоргяки, Гьоргяки! .., / не зимай булка Марийка, / Марийка, кръчмарийка / със мъжко дете Дамянчо. Нар. пес., СбНУ XIV, 12. „Мили брайно, Марко Кралевекьо, / нека вляза у ладна меена, / да накусе тава ройно вино.“ 'Та си влезе у ладна меена. / Погуби го млада кръчмарика. Нар. пес., СбНУ XLIII, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)