КРЪЧМА̀РИН, мн. кръчма̀ри, м. Простонар. Кръчмар. Войниците почнаха да се прощават. Къньо кръчмаринът често търкаше очи с ръкава си и черпеше с ракия. Й. Йовков, Разк. I, 106. Селяните ме гледаха любопитно, мигаха, но никой не започваше разговор. Най-сетне шишкавият кръчмарин отри ръце в престилката си, .., и попита: — Ваша милост, откъде си? Г. Караславов, Избр. съч. II, 269. Парушов пратил за вино в една кръчма, но кръчмаринът му не дал. С, 1872, бр. 31, 246.