КРЪЧМА̀РИЦА ж. Диал. Кръчмарка, механджийка; кръчмарийка, кръчмарянка. Вино пият троица делие, / вино пият, на ладна механа, / .., / че ги служи мома кръчмарица. Нар. пес., СбНУ XIV, 92. Мара кръчмарица, мори / Мара кръчмарица / руйно вино точи. Нар. пес., СбВСтТ, 447. Марко продума: „Карай ме, къде ще ме каращ, при Трена кръчмарица ме не карай, че съм и много борчлия и кавгалия.“ Нар. прик., СбНУ XLIV, 506. „Димовице, кръчмарице, / куту седиш на два друма, / на два друма, на раздрума, /не видя ли в път да мине, / .. / мойто либе, бяли Димо, / бяли Димо, с сиво стадо?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 91.