КРЪЧМА̀РКА ж. 1. Жена кръчмар; механджийка. — Аз съм кръчмарска дъщеря — и дъщеря ми ще бъде кръчмарка. Й. Йовков, ΒΑΧ, 17. На прага застана окъсан, дрипав момък; Не смееше да пристъпи в кръчмата. Кръчмарката го попита: — Иване, какво има? К. Петканов, ОБ, 12. „Любе Марийке, Марийке, / нова са кръчма отваря / сряд село, на пазарите. / Бяла, румена кръчмарка, / тя ще си вино продава — / аз ще ѝ бъда сефтето“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 122-123. Отворила малка мома механа, да продава ройно вино червено, / да продава бистра върла ракия. / .. / Отговаря малко момче търговче: „Оставай сбогом, малка моме, кръчмарке!“ Нар. пес., СбГЯ, 171.
2. Жена на кръчмар.