КРЪЧМАРЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Кръчмарство. В града Манчо научи само да гуляе и да играе комар. Сега помагаше на баща си в кръчмарлъка и по цели нощи скитосваше из селото да гони момите. П. Здравков, НД, 162. [Рою] се отказа от търговията; зае се с кръчмарлъка. Ил. Волен, МДС, 141. Но и с кръчмарлъка не му потръгна, както очакваше. Хората бяха свикнали със старата [кръчма] и там по-често отиваха да си пият ракията. М. Яворски, ХСП, 83.