КРЪЧМАРУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Упражнявам занятие на кръчмар. Кметът стана и отиде у другия кръчмар бае Стоян.. . — Бае Стояне, — рече кметът, — ида да се поразговорим. Толко и толко години си кръчмарувал, толко и толко си кметувал, значи познаваш добре хората от селото. Елин Пелин, Съч. IV, 268. Тогава той отворил кръчма в гр. София на ъгъла срещу старото военно училище, гдето е кръчмарувал около три години. Гр, 1906, бр. 18, 287.