КРЪЧМАРЯ̀, -ѝш мин. св. -ѝх, несв. и св. Диал. 1. Непрех. Кръчмарувам, кръчмувам, кръчмя (Т. Панчев, РБЯд).
2. Прех. Наливам, точа вино или ракия. Знаеш ли, мамо, повниш ли, / като вино кръчмареше? / На комшии хак даваше, / на пътник вода смесваше. Нар. пес., СбНУ XXIX, 6.