КРЪ̀ЧМИЦА ж. Умал. от кръчма; кръчмичка. В стара кръчмица с тезхяг, преграден с небоядисана решетка от летви, като в кафез стои изправен младеж с чер перчем. З. Сребров, Избр. разк., 229. Овчарите се събраха в опушената кръчмица и започнаха да си шушукат. К. Петканов, ЗлЗ, 203. Озовахме се в тясно, малко, почти куклено градче с улици широки няколко педи, с ниски двуетажни къщички и старинни кръчмици. Б. Райнов, ЧЪ, 108.