КРЪ̀ЧМИЧКА ж. Умал. от кръчма; кръчмица. Той така мило и добродушно ни канеше, а ние бяхме така гладни, че тръгнахме с него до близката кръчмичка. П. Незнакомов, СП, 30. През слънчевите мартенски и априлски дни ходехме следобед до Княжево, .., отбивахме се за отмора в някоя от многото кръчмички по пътя, да подкрепим сили, и се завръщахме ободрени в София. Ал. Божинов, СбАСЕП, 173. Той вървеше замислен и неусетно се озова пред кварталната кръчмичка. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Отседнахме в една малка, душна и опушена кръчмичка. РН, 1910, кн. 8-9, 216. В този объркан лабиринт има малки заведения, чието предназначение е еднакво по всички краища на света .. Около подножието на хълма са кръчмичките и ресторантчетата. Пл, 1969, кн. 6, 87-88.