КРЪЧМУ̀ВАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Кръчмарувам; кръчмя.

2. Прех. Наливам, точа вино или ракия; кръчмаря, кръчмя. Кръчмувала Стана, / Стана Младенова, / чичово си вино, / укьова ракия. Нар. пес., СбНУ XLIV, 368.


Източник: Речник на българския език (онлайн)