КРЪ̀ШВАМ, -аш, несв.; кръ̀шна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Променям рязко посоката на движението си; криввам. През зимата отиваше с магарето си в планината за дърва и всеки ден слизаше с него на площадчето, където сиромасите купуваха от магаретарите това гориво на достъпни за тяхната кесия цепи. . Най-често му пращаха купувачи, които го водеха донякъде и в някоя тясна уличка кръшваха и го изоставяха да се ядосва. Т. Харманджиев, KB, 94. Насочваха апарата или заставаха встрани, за да го снемат в профил, но той закриваше лицето си или кръшваше неочаквано и кореспондентите отново почваха да го гонят. Кр. Кюлявков, СПП, 38. //За река, път, пътека и под. — изменям посоката си; завивам, извивам. Над и под Галац, Дунав приема големите си леви притоци Серет и Прут и кръшва на югоизток. П. Делирадев, БГХ, 44.