КРЪ̀ШКАМ, -аш, несв.; непрех. Разг. 1. Избягвам да изпълня задълженията си; хитрувам, клинча. Като поех управлението на селото тогава, дойде ред, .., да се връчи призовка за някакво регулационно дело на Деня Възелът. . Хубаво, ама той кръшка, крие се и не ще да я получи, за да се отложи делото. Чудомир, Избр. пр, 266. — А кой вароса вчера „трамваите“? Председателят, самият председател! Другите бягат, опъват се, кръшкат. Цв. Ангелов, ЧД, 122-123. Поручикът, .., извади пистолета от кобура си и като блъсна грубо момчето, изрева: — Води взвода! Мисли му, ако речеш да кръшкаш: ще те насека на парчета! Ив. Хаджимарчев, ОК, 311. — Станков, от какво са болни Михалчев, Петров и Калчев? — От слободия, господин подпоручик, нищо им няма, кръшкат. В. Нешков, Н, 334.
2. Имам извнбрачни сексуални връзки с лице от другия пол. Всъщност в последните няколко години, .., аз наистина нямах по-близки приятели от пияницата инженер Карич, от химика Рандев, чиято жена кръшкаше на поразия, и от младия доктор. Л. Станев, ПХ, 8. С една заплата на чиновничка не се живее лесно. Може да кръшка жената, вдовица е. Ст. Мокрев, ПСН, 44. — На мъжа му идва дохаки само едно — говореше жената..— Вземе ли много да кръшка, заключи къщата за два дена и му дай гръб. . Да видиш тогава как ще подскача подире ти. . Й. Стоянов, ПД, 53. — Като ходя понякога из града, — казвам — чувам разни врели и некипели. За жените ни приказват, де! Тази била кръшкала, онази си зарязала децата и тръгнала с не знам кого си, а мъжът ѝ гниел в затвора. Чудомир, Избр. пр, 198.
3. Диал. Мърдам, шавам (Ст. Младенов, БТР).