КРЪШКА̀Ч м. Разг. Човек, който обича да хитрува, да клинчи. Най-опитните кръшкачи и симуланти, вечните размирници така заработиха, че всичко се затресе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 418. — Поручик Неделчев? Да, имаме такъв! В артилерийския дивизион, .. Офицер — амбициозен, .. В отношенията с войниците — взискателен, жесток към кръшкачите и лентяите! Др. Асенов, ТКНП, 144-145. — Все пак по е лесно да си кръшкач като тебе, отколкото да станеш примерен като мене. П. Проданов, С, 42. Не обичаше мързеливите, калпавите, кръшкачите. Изпитваше истинско удовлетворение да учи схватливите, простовати селски момчета. М. Яворски, ХСП, 63. — Дръж бате, юздите, здраво ги дръж и карай право в село. Да не си забравил как се карат коне? Шибай десния, защото е кръшкач. А. Каралийчев, НЗ, 47.