КРЪ̀ШЛЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. и диал. Откъслечен, непълен, фрагментарен. Не може да не се скърби дълбоко, че автобиографията на Неофита, колкото тя и да е кръшлечна, остава заедно с цялото му литературно наследство и досега неизвестна. Ив. Шишманов, СбНУ XVIII, 254. За повечето от нашите стари дейци са се очували, както е известно, крайно скъдни помени — едвам трошляк за кръшлечна мозайка, камо ли материал за тънки и точни портрети. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 591.