КРЪШЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Чуплив, крехък. Залюле се момица / на два дървя елови, / .. / Овчар вика от дела: / „Полекате момата! / Да не бъде моята? / Дървото е кръшливо.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 425.
