КРЪЩА̀ВАМ, -аш, несв.; кръ̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Извършвам религиозния обред кръщение. — Но той служи в черква? — Как, редовно и както следва. И прави водосвет, и венчава, и кръщава с всичката сериозност и благоговение. Ив. Вазов, СНЖ, 51. В черква [Нею] беше ходил три-четири пъти — когато го кръщавали, когато умряла майка му и друг един път на един Великден. Л. Стоянов, Б, 162. — Като се правеше новата църква и вие помогнахте, дадохте каквото можахте при вашето богатство, което спечелихте тука, в нашия град. Дадохте за църквата, в която кръщавате и опявате. Д. Талев, ЖС, 297. Калугерката: — Мене ме казват вече Варвара. Б. Рада: — Тъй зер, то като се влезе в манастиря, там кръщават наново. Ив. Кирилов, Ж, 65. Обслужваше и близкото село Гаванци, където нямаше черква. Но там слизаше рядко, когато го повикаха да венчава или кръщава. Ст. Даскалов, ВМ, 6. Кумът ги [младите] благославя: „Да остарявате, да обялявате до колко нази, таз година венчаваме, догодина да кръщаваме.“ РН, 1911, кн. 5-6, 173.
2. Кръстник съм на някого при обреда кръщение. Христо: — Мене ме викат да венчавам. Петко (..): — Тъй ли? Даскал Димитър няма ли си кум, дето го е кръщавал? П. Тодоров, Събр. пр II, 430. — Но видяхте ли ей сега това момче, студента? — Да, да, каза ти и кръстник. — Право, кръстник съм му. Аз съм го кръщавал. Д. Калфов, Избр. разк., 292. А колко млади хора, .., беше венчала и колко деца кръщаваше всяка година! Й. Йовков, ЧКГ, 78. Цялата улица познаваше този Човек, той кръщаваше децата на всички. Ст. Стратиев, СВМ, 5.
3. Разш. Давам име, название на някого или нещо; наричам, назовавам. — Името на детето? — Владимир. — И децата си кръщават на вождовете. М. Яворски, ХСП, 323. Грижеше се [отец Матей] за наредбата на училища и читалища из селата. Кръщаваше ги с хубави имена: „Селска любов“, „Соединение“, „Нов живот“, „Горско начало“. Д. Марчевски, ДВ, 12. Селямсъзът, . ., отнел ми занаята: кръщава бялата котка на Тарильома, турил ѝ име Арапка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 63-64. Момчетата го [Веселин] погледнаха с уважение. Тоя дявол умееше добре да кръщава изобретенията си. П. Вежинов, СО, 9.
4. Остар. Приобщавам към християнската вяра; покръствам. Лазаристите са изпровождаха в Турция не да кръщават турците и да проповядват какво и да е християнско учение, а да сеят раздори между христиенските народности. С, 1872, бр. 44, 347. Тези владици, като додоха у България, кръщаваха и учаха народа много добре. M 1857, 90.
5. Прен. Разг. Като доливам вода в мляко, вино и под. правя го да стане по-рядко; умишлено разреждам. Хората, които носят млякото взеха да го кръщават. кръщавам се, кръстя се страд. След време, като им идваше на ум, че е грешно да се кръщават децата във вода и че не бива да се плаща ни наметък, ни димнина на царя, нито да се ходи на война, не можеха да се начудят как бяха научили това и кога. Ст. Загорчинов, ДП, 72. — Гълъбинка! Такова поетическо име никога не бях чувал! Младен забележи удивлението ми, и вероятно го изтълкува неправилно, защото ми каза с виноват вид: — Диви сме, господине, нали знаете? Прости хора сме, така се кръщаваме. . Ив. Вазов, Съч. XVII, 23. Когато Мено цигуларинът поискал да са кръсти, то нашите коприщенци повикали хаджи Генча и рекле му да потърси в черковните книги дозволяват ли съборите да са кръщава циганин. Л. Каравелов, Съч. II, 20. „— Надписал си половина ока, пезевенк! .. Хем и виното ти от няколко деня захвана да са кръщава.“ З. Стоянов, ЗБВ I, 252. Не, учи дяда си попа как са деца кръщават. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 314.
— Друга (диал.) форма: кръ̀щам.
КРЪЩА̀ВАМ СЕ несв.; кръ̀стя се св., непрех. 1. Покръствам се. Между тям Борис се беше покръстил. Българете следваха да се кръщават. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 130. Йоан кръстител , .., доде в околността на Йордан, като проповядаше кръщение на покаянието, .. И когато отвред са стичаше при него много народ за да са кръщават, дохожда и Исус. Н. Михайловски ССИ (превод), 109.
2. Прен. Ставам по-добър, нов; обновявам се. В кръвта и огъня, които го [въстанието] придружават, народите са кръщават, преобразовават и пречистяват от непотребния си смет. НБ, 1877, бр. 73, 281.