КРЪЩА̀ВАНЕ мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кръщавам и от кръщавам се. Кръстевица разбираше отчаянието на дъщеря си и се чудеше за какво да я заприкаже, та да я разсее. Да, трябваше да подхване за кръщаването на малкия. Г. Караславов, ОХ IV, 338. Още в понеделник след Връбница, той [Калинович] с жена си заминал за Русе, дето младият им зет ги викаше за празниците и кръщаване на първата рожба. Н. Попфилипов, РЛ, 82. Бригадирите взеха голямо участие в кръщаването [на сърнето] и почти всеки от тях предлагаше по две-три имена, но ловният надзирател ги отхвърли до едно. Ем. Станев, ПЕГ, 107. — Да вървим, Теодосие, време е. .. Трябва да е свършило кръщаването. Ст. Загорчинов, ДП, 248.