КРЪЩА̀ВКА ж. Разг. Кръщение с обредна гощавка след него; кръщене. — Само покойната, бог да я прости, Антица, що добитък им е дала [на селяните] по сватби, по кръщавки. Й. Йовков, ЧКГ, 112. Имаше в спестовната каса десетина хиляди лева, .. — пари, икономисаш повече от жените от пашкули, от имени дни и кръщавки. Ем. Станев, ИК I и II, 198. Етоя Свиленка, .., препасала се с едно синкаво коланче, с белезникави черти по него — такива коланчета тук обикновено се даваха като подарък при сватби или кръщавки. Кр. Григоров, И, 91. След три месеца го извикаха в общината. Вуйчото на жена му. . предложил да го назначат полски. Прие. . И чак тогава той направи кръщавка и черпи за сина си. Кл. Цачев, ГЗ, 132. В дюкяна им сега влизаха и граждани да купуват всякакви платове и украси за празници, за сватби и кръщавки. Д. Талев, ПК, 28.
— Друга (диал.) форма: кръщèвка.