КРЪЩЀЛНИЦА ж. Кръстено момиче или жена по отношение на кръстника си. Кръщелница на византийска княгиня, мома с живо въображение, богата много, тя бленуваше за високо положение, блясъкът на короната я прелъстяваше. Ив. Вазов, Съч. XIV, 65 . За да предразположи кръщелницата си, тя я настани до себе си на креслото и я прегърна. Д. Рачев, СС, 183. Нали трябваше да дочакат завръщането поне на един от четиримата му синове, който да пази жените? — Три щерки, две снахи и една кръщелница — пошегува се той, — та това е готов харем за някой османлия! А. Христофоров, А, 116.