КРЪЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Християнски обред, при който се дава име на дете. За името на най-малкия си син Станка също така бе мислила, но тъй като тук, на село, само кумът имаше право да слага името и тъй както това ставаше при самото кръщение, тя не искаше и да говори по този въпрос. Г. Караславов, ОХ IV, 229. И когато по конспиративни съображения му станало нужда да си промени името, той — който при кръщението си получил името Сава — се нарекъл Георги. Г. Бакалов, Избр. пр, 137.
2. Диал. Кръщавка; кръщене. — Добро, остави детето в люлката и слез в долната къща да сложиш трапеза на дружината. Ний сме дошли на кръщение. К. Петканов, X, 212.
3. Остар. Приемане на християнската религия; покръстване. Без кръщението в Христа езическа България нямаше бъдеще. А. Гуляшки, ЗВ, 48. На сутрешния ден се извърши тържествено кръщението Сарино в църквата Св. 40 мъченици. Ив. Вазов, Съч. XIII, 188.
4. Разш. Приобщаване към нещо, първа изява, чрез която става навлизането в някаква област, среда и под.; пробна изпитателна проява. Публиката ме посрещна с въодушевление. Това бе моето първо театрално кръщение, моят дебют. Аз вече играех с истински артисти, а не с другарите си от махалата. Ст. Грудев, ББ,79. Един ден обявиха генерална стачка. И аз я напуснах, нея, първата фабрика, където сред огън и желязо получих своето кръщение. Б. Шивачев, ПЮА, 221.
◊ Бойно кръщение. Първо участие в сражение. Стръмните спусъци на Шипка са мястото, където старата дружба между руси и българи получи ново бойно кръщение. НК, 1958, бр. 13, 6. В сръбската столица Левски получава бойно кръщение. Ив. Унджиев, ВЛ, 53. Свидетелство за св. Кръщение. Документ, издаван на лице, приело християнско кръщение, който в миналото е служел за удостоверяване на датата на неговото раждане и на родителите му; кръщелно свидетелство.