КРЪЩЕНЍК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Кръщелник. До петьогодишния си възраст Николчо, малкият Николчо, кръщеникът на големия Николчо, не изнесал пред света нищо особено. Л. Каравелов, Съч. VII, 19-20. В Самоков съще в същий ден на кръщенето, кръщеникът гощава кума и свитата му и след гозбата дарява с по едно рало чорапи. СбНУКШ, 23.