КРЯ-Я, удвоено кря-кря и утроено кря-кря-кря. Междум. За наподобяване на звук, крясък, издаван от птица или жаба. След като ме поизмери с поглед, тя [сойката] литна и със своето „кря-я“ разгласи на горските обитатели, че новото същество под хвойната не е опасно. Н. Хайтов, ПГ, 100. Песента на щурците и жабите трепти, гони се — като водни кръгове — по месечавата земя. — Нчириририир — кря-кря-кря — нчииир — кря-кря — нчириририир! Ил. Волен, ДД, 93-94.