КРЯ̀К, кря̀кът, кря̀ка, мн. няма, след числ. кря̀ка, м. Неприятен, отсечен звук, издаван от жаба или птица; крясък, крякане. Сутрешният хлад е бодлив, но не реже, вятърът се е укротил, макар и да се крие наблизо, откъм разливите на Дунава се чува кряк на патици — особено призори, когато е най-тихо. Др. Асенов, ТКНП, 95. И каква пролет беше, .. Реката беше пълна с жаби кряк, поляните — с щурчова песен, гората — с птичи гласове. А. Дончев, ВР, 76.