КРЯ̀КАМ, -аш, несв., непрех. 1. За жаба или птица — издавам характерни остри, отсечени звуци кря-кря; кряскам. Представите ни карат да очакваме дива, буйна растителност; папагали да крякат над главите ни и да прелитат други чудновати птици; .. Но и помен няма от това. М. Яворски, ЕСВ, 159. А пуякът се наду с всичка сила и попита щъркела що за птица е. Патиците пък се дръпнаха и почнаха да крякат. Св. Минков, СП (превод), 19. На обед седнахме полуголи в сянката на навеса. .. Жабите все тъй крякаха, като на сън се обаждаха птици. П. Вежинов, ЗНН, 80. В зеленикавата вода се белееха гъски, които весело крякаха и се гмуркаха. Сп. Кралевски, ВО, 7.
2. Разг. Издавам рязък глас, викам силно обикновено при изживяване на някакви чувства; врякам, кряскам, врещя, вряскам. А уста Гочо в съдружество с жена си представляваше картината на вироглаво и упорито дете, което, схванато от яки и силни ръце на някой по-голям от него, кряка, вика, .., не рачи да се покорява. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Друго не чуваше освен да са псуват няколко бърбливи жени и да крякат деца, които бяха оставени сами в къщи. Сгуп., 1875, бр. 9-10, 70. Крякаше и то [момчето] бедното, искаше и то да покаже страшен и ужасен глас, но той си оставаше сладък и кротък като ангелското му лице. М. Балабанов, ДБ (превод), 18.
3. Разг. Пренебр. Говоря някому с висок глас и обикновено сърдито, рязко или грубо; викам, кряскам, крещя. Баба Ерина се показа с точилка в ръка и препасана с брашнена престилка. — Не виждаш ли, че точа баница? За какво съм ти дотрябвала? — Върви си гледай баницата и стига си крякала на главата ми! К. Петканов, СВ, 192. — Нямам, братя, нямам. Лошави години. Цяла година не съм виждал две пари, събрани на едно място. .. Моля ви се — повтаряше и объркано обясняваше неволята си Герчо .. — Стига си крякал, бе.. Парите, или бери си гайле-то — извика гневно Стою. Ц. Церковски, Съч. III, 210. — Аз жената я остава да си гледа децата и да върти чекръка, а пък аз си върша каквото си знам. Земе ли нящо да кряка, дам ѝ два-три по гърба и тя си свие перушината. Т. Влайков, Съч. II, 131. Котак мяка, / баба кряка; / котак скача, / баба плаче. Ц. Церковски, Съч. II, 127.
◊ Ни ми врека, ни ми крека. Диал. Освободен съм от всякакви семейни задължения и грижи за деца. — Ангеле, какво се завираш в стаята, та не идеш да нахраниш добитъка? Ти не гледай Тихомир, той е човек бадяваджия. Ни му врека, ни му крека. Сл. Трънски, Н, 113. — Много си подранил, бе даскале .. Хайде мене не ме сдържа да спя, че челяд ми виси на шията, пък тебе ни ти врека, ни ти крека. Кр. Григоров, Р, 79.